Dick Potts

G Richard (Dick) Potts е роден през 1939 г. в семейство на фермери в Йоркшир, Англия. От ранна възраст той силно се вълнува от живата природа. След обучението си по зоология в Университета Durham докторската му дисертация относно размножаването на морските птици ангажира вниманието и въображението му с процесите, които регулират птичите популации.

През 1968 г. се присъединява към The Game Conservancy, за да изследва защо намаляват популациите на яребицата. С фермерските си гени и екологични познания Дик съзнава, че за да разбере промените в числеността на яребицата, трябва да разбере и измененията в околната среда. Той разграничава три основни причини за намаляване числеността на яребиците: намалена оцеляемост на люпилото, защото хербицидите намаляват числеността на безгръбначните – храна за пиленцата, отсъствие на подходящи местообитания за гнездене, което намалява числеността на двойките и неуспешно гнездене поради хищничество. Чрез експерименти той доказва заключенията си и намира решения, съпоставими с модерното фермерство, като селективно пръскани полеви граници (“Conservation Headlands”) и ивици трева в полетата (“Beetle Banks”). Експериментът му в Salisbury Plain показа, че хищниците засягат не само успеваемостта при размножаване на яребицата, но и числеността й, в противоречие със стандартното екологично мислене.

Полевата работа на Дик също беше революционна, защото природозащитата насочваше вниманието си да запази девствените местообитания, а не да подобри създадените от човека. През 1977 г. той стана Научен Директор, а през 1993 г. до пенсионирането си през 2001 г. – Генерален Директор на Game Conservancy. Дик насочи уменията си към опазването и на други видове, вкл. горски бекас, обикновена калугерица, полски блатар и бяла яребица. Той преобразува стопанство, дадена на Тръста в Loddington, във влиятелна демонстрационна ферма и проведе първо проучване в Langholm Moor, Шотландия, което определи количествено влиянието на полския блатар върху бялата яребица.

През целия си живот Дик се вълнуваше относно яребиците. Класическото му дългосрочно проучване в Съсекс, заапочнало през 1968 г., доведе до забележително възстановяване на популациите яребици в имения, които следваха съветите му и напълно приеха предписанията му за управление. Той работеше и със Световната Асоциация за фазана и с Международния Съвет за лова и опазване на дивата природа. Съдържанието на всички тези страници е пряк резултат от изследванията на Дик или косвен резултат от проучванията му, вдъхновени от работата му по екология и опазване на яребицата, за която той написа две книги. Тои си замина на 30 март 2017 г., няколко седмици преди спyска на Perdixnet.